ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

След Руско-турската Освободителна война (1877-1879г.) Временното руско управление предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения.

1879 година. Броят на ПТТ станциите е 41.

 

1879 година. В употреба влизат първите български пощенски марки, известни като „сантими”, тъй като поради липса на българска национална парична единица в този момент е възприета разплащателната единица на Всемирния пощенски съюз (ВПС).

 

1879 година. България става член на Всемирния пощенски съюз.

 

1881 година. Одобрен е “Привременен устав за пощите и телеграфите”, според който пощенската и телеграфната  служба в княжеството са „монопол на правителството”. Документът разглежда подробно организационното устройство на пощите и телеграфите, техните функции и кадровите изисквания към работещите в тях.

 

1881 година. Със свой указ княз Александър І постановява Главното управление на пощите и телеграфите да издава от началото на 1882 година ежемесечно списание, което е първото ведомствено списание за Югоизточна Европа.

 

1882 година. С Указ на княз Александър І е одобрен Правилникът за костюмите и знаковете. Въвежда се обща униформа за телеграфо-пощенските  чиновници.

 .

 

1886 година. Въз основа на решение на Всемирния пощенски конгрес, състоял се в Лисабон (1885 г.), е въведена служба за международни пощенски записи с 13 страни, като максималната сума за преводи е 300 франка.

 

1889 година. Народното събрание приема Закон за пощите и телеграфите.

 

1894 година. Приет е Закон за устройството на селската поща, съгласно който тя се слива с държавната, като със същия закон се създават пощенски агентства, които се помещават в общинските канцеларии.

 

1895 година. Със закон е основана Пощенската спестовна каса. През първите месеци на 1896 година нейни вложители стават 391 500 души.

 

1898 година: ІХ ОНС утвърждава пощенските конвенции, приети от V Всемирен пощенски конгрес във Вашингтон (1897 г.), сключени между България и държавите, членки на ВПС:

  • Всемирна пощенска конвенция;
  • Конвенция за пощенските колети;
  • Договор за ценните писма и кутии;
  • Договор за пощенските записи;
  • Договор за службата на абонаментите;
  • Договор за книжките за самоличност.

 

1905 година. ХІІІ ОНС приема Закон за пощите, телеграфите и телефоните. За първи път законът третира и Телефонната служба. Предвидени са много и строги наказания при нарушения – напр. до 10 години тъмничен затвор „за строшаване или отваряне на пощенска кутия”.

 

1888 – 1908 година. За двадесет години броят на станциите се е увеличил три пъти, с усилен темп са се развивали всички служби.

 

1908 година. Поставя се началото на пощенската автомобилна служба.

 

1912 – 1918 година. Участието на България в трите последователни войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, разстройва нормалното развитие на пощенската институция в страната, но показва и нейното огромно военновременно значение.

 

1923 година. В София е открито Държавно телеграфно и пощенско училище.

 

1927 година. Въведена е въздушната поща, която започва успешно да конкурира телеграфа. Първоначално е сключен договор за пренасяне на въздушна поща с въздухоплавателното дружество „Сидна”, сегашната „Ер Франс”.

 

1932 година. В София се организира трамвайна поща.

 

1934 година. Въвежда се монопол за разпространяване на ежедневния и периодичен печат, упражняван от командитното дружество “Стрела” при Дружеството на столичните журналисти.

 

1936 година. Въвеждат се поздравителни телеграми с фиксиран текст за именни дни и за Нова година.

 

1942 година.  Новоприетият Закон за пощите, телеграфите и телефоните и Правилникът за пощенската служба уреждат пощенската служба в села без станции. Изпълнението на пощенските служби се възлага на пощенски агенти, а там, където няма такава възможност – на външни лица, определени от кмета и назначени със заповед на главния директор на пощите, телеграфите и телефоните.

 

Краят на 1944 година. С Постановление на Министерския съвет се регламентира подчиняването на Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните на началника на Щаба на войската.

 

1950 година. Министерският съвет приема постановление, според което разпространението и експедирането на вестниците и списанията се поема от Министерството на пощите, телеграфите и телефоните.

 

1951 година. С Постановление на Министерския съвет Пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса.

 

1952 година. Министерският съвет възлага на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните изготвянето, съхранението, разпределението, продажбата и отчитането на пощенските марки и други пощенски ценни книжа, което до този момент се осъществява от Министерството на финансите.

 

1954 година. Държавният телеграфо-пощенски институт променя наименованието  си на Полувисш институт по съобщения с тригодишен курс на обучение.

 

1965 година. За развитието на българската филателия се създава Държавно търговско предприятие „Българска филателия“ при Министерство на транспорта и съобщенията.

 

1975 година. В България се въвежда пощенски код – съкратен цифров адрес на населените места.

 

1992 година. След разформироването на "Български пощи и далекосъобщения" ЕООД се учредяват две компании - "Български пощи" ЕООД и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД.

 

1993 година. Учредена е организация на европейските пощенски оператори PostEurop, към която България също се присъединява.

 

1997 година. "Български пощи" ЕООД се преобразува в акционерно дружество с над 50 процента държавно участие в капитала. С изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол „Български пощи” ЕАД  е вписано в забранителния списък за приватизация на търговски дружества с  повече от 50 на сто държавно участие в капитала („Български пощи” ЕАД е със 100% държавно участие в капитала).

 

2003 година. В „Български пощи“ ЕАД за първи път се въвежда баркод за международните препоръчани и колетни пратки. Въвежда се и система за проследяване на международни и EMS пратки. В сътрудничество с Португалските пощи се разработват  проектите Система за измерване на качеството и Проект за интегрирано гише.

 

2004 година. Сключен е договор с Антарктическия институт за откриване на временна пощенска станция на остров Ливингстън в Антарктика, която работи по време на дейността на научните ни експедиции там.

 

2005 година. „Български пощи“ ЕАД става редовен член на Кооператива за EMS, с което започва размяна на съобщения за приетите и доставени EMS пратки. Въвежда се услугата прием на пратки Булпост за сметка на получателя.

 

2006 година. В навечерието  на приемането на България в Европейския съюз „Български пощи“ ЕАД организира международен автопоход с участието на сродните пощенски администрации от ПостЮръп под наслов „Пощата – посланик на единна Европа“. Три лъча тръгват от Брюксел, Лисабон и Талин и след изминати 21 хиляди километра пощенци от цяла Европа се събират в България, за да подкрепят членството й в Европейския съюз, което става факт през 2007 година.

 

2007 година. На церемония в Министерството на транспорта е връчен официално Сертификат за съответствие на качеството  на „Български пощи“ ЕАД според изискванията на международния и европейски стандарт БДС EN ISO 9001-2000. Въвеждането на системата позволява на „Български пощи“ ЕАД успешно да реализира своята дългосрочна политика по качеството на българския и международния пощенски пазар.

 

2007 година. На 9 октомври – Световен ден на пощата, в столичния квартал „Нова Враждебна“ е открит Българският разменно-сортировъчен център (БРСЦ) с  уникална сортировъчна машина за едновременно четене на адреси на кирилица и латиница.

 

2008 година. Приема се Постановление на Министерския съвет за приемане на наредба за общи правила за взаимен достъп до мрежите на пощенските оператори на универсалната пощенска услуга или на част от нея.

 

 2009 година. Дружеството получава следващия сертификат за съответствие на качеството на „Български пощи” ЕАД - БДС EN ISO 9001-2008.

 

2010 година. С изменения и допълнения в Закона за пощенските услуги (ЗПУ) държавата възлага на „Български пощи” ЕАД задължение за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, включително и в труднодостъпни райони, с определено качество и на достъпни цени. Пощенският оператор със задължение за извършване на УПУ получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението за извършване на универсалната пощенска услуга води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него.

 

2011 година. С премахването на държавния монопол върху резервирания сектор (кореспондентски пратки до 50 г) от Универсалната пощенска услуга (УПУ) се създават условия за пълното либерализиране на пазара на УПУ.

 

2011 година. Куриерската услуга на „Български пощи” ЕАД EMS/Bulpost се обособява като специализирано предприятие към държавното дружество.

 

2013 година.  На ХХV Конгрес на Всемирния пощенски съюз в Доха, Катар, България е избрана за член на административния съвет и на Съвета за пощенска експлоатация на ВПС.

 

2013 година. Със Заповед на Министерството на финансите е издадено разрешение на „Български пощи” ЕАД да осъществява дейност като оператор на ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА. 

 

2014 година.  Издаден е сертификат за съответствие на стандарт BS ISO/IES 27001:2013 – Система за управление на информационната сигурност.

 

2015 година. „Български пощи” ЕАД получава сертификат за съответствие на стандарт OHSAS 18001:2007 – Система за управление на безопасните и здравословни условия на труд.

С получаването на двата сертификата в дружеството вече функционира интегрирана система за управление.

 

2016 година. В мрежата на „Български пощи” ЕАД функционират 2981 пощенски станции, които покриват и най-отдалечените населени места в страната.

В условията на либерализиран пощенски пазар и остра конкуренция „Български пощи” ЕАД  все по-активно търси нови пазарни ниши, обогатява своето портфолио, разнообразява дейността си в отговор на нарастващите клиентски изисквания, осигурява технологично конкурентоспособността си и своя  просперитет.